Интерактивен аудио кът с бабини разкази

поезията е език в езика, който иска да го надскочи, служейки си неминуемо с него. и ядрото й е заредено с постоянния стремеж към разбиране.

код, който носи в себе си основните съставки на свръхличното и общото – на несподелимото и споделимото.

в гънките на ежедневните разкази се крие поезия. извлечи нишката на универсална свързаност, вслушвайки се в неподправените думи от тези аудио истории, представи си простичката красота, която движи света на хората от тях - чуя я в и между думите.

намери общото, разбираемото за теб в тези разкази на възрастни хора от планински села, с които ни срещна резиденция баба.

какво ни свързва?

да напишем поема на търсенето на общ смисъл.

11 - 13 ноевмри, фоайе на Младежки дом Враца