Манифест

“Another world is not only possible, she is on her way.

On a quiet day, I can hear her breathing.”

Arundhati Roy

манифест на ““Фабрика за идеи””и търсещ подкрепата ти

"“СОЦИАЛНА ПРОМЯНА” НА БЪЛГАРСКИ

спешно е да създадем нов свят -

справедлив,

проспериращ,

ориентиран към щастието и човека

Накъде вървим?

Обществото ни има спешна нужда от нови модели, системи и организация. И от вдъхновение и вяра в собствените си възможности, за да ги създаде.

Когато старите карнавални маски паднаха с глобалната криза от 2007, стана видно, че гръбнакът на системата е счупен. Система, чиято основна цел е постоянно нарастващата печалба на всяка цена, без оглед на последствията и истинската цена за човечеството. Система, която игнорира факта, че цялото не може да се движи напред, маргинализирайки все повече и повече своите собствени елементи. И именно затова тя се счупи. Милиарди струват опитите до днес статуквото да бъде реанимирано и да му се вдъхне нов живот – система за изкуствено дишане на пациент с мозъчна смърт.

Единствено въпрос на време е тази “система”, а всъщност “асистема”, да се трансформира и постепенно да бъде заменена от множество по-свободни, по-естествени и „интуитивни” системи, които са ориентирани към човека, към пълнокръвното развитие на неговия потенциал и в крайна сметка – система, която добавя нещо повече от това да задоволява единствено и само материални потребности.

Невидимата спешност

Нямаме обаче време! Докато спорим дали такова общество е възможно, кой и как да помогне то да се случи, пред очите ни се създава и уверено протяга пипалата си много по-грозно и страшно общество - на растящо неравенство, разделение, бедност, омраза, ксенофобия.

Общество, в което ресурсите продължават да се концентрират у все по-малък брой хора, а властта – медийна, икономическа, политическа - да e все по-далеч от проблемите на множеството. Общество, което се върти в една безценностна и куха система, кръвоснабдявана от корупция, експлоатация, насилие и устремила се към екологично самоубийство.

Бедността, социалната маргинализация, отказаният достъп до качествени услуги като здравеопазване, образование, липсата на среда за автентично предприемачество и на възможност за развитие на потенциала на младите хора са само малка част от сериозните проблеми - ярки последици от света, в който не желаем повече да губим време и човешки потенциал.

Днес, когато имаме достъп до информация, нямаме право да си затваряме очите и да се надяваме, че нещо може да се промени без активното участие на всеки един от нас.

От думата “заедно” зависи оцеляването ни

Бъдещето ни се определя буквално от това дали ще успеем да преодолеем егото, инертността и страха си от промяна, за да започнем искрено да търсим отговорите на въпроса:

Как изглежда обществото, в което децата ни ще развиват пълния си потенциал, родителите ни ще остаряват с достойнство, а ние ще живеем пълноценно?

За да се случи това общество трябва да намерим смелост да го измечтаем, да се научим да рискуваме, да разчупим менталните си модели. Трябва да се осмелим да сменим “бъгавата” операционна система на обществото като започнем с нови принципи:

– насърчаване на културата на групова интелигентност, общностно учене и сътрудничество вместо екстремен индивидуализъм и конкуренция;

– много на брой „малки“ вместо малко на брой „големи“: плурализъм вместо концентриране на власт в политиката, икономиката, медиите;

– (взаимо)свързаност на тези „малки“ в мрежи, които преодоляват пространството и позволяват увеличаване на мащаба чрез хоризонтални и неформални процеси за взимане на решения и обмяна на опит;

– креативност и развитието на творческия потенциал, инициативността и иновативността у всеки вместо насърчаване на неспирна култура на консуматорщина;

– осъзната отговорност за съхраняване на благата, които споделяме - природа, култура, традиции, знание;

– разбиране, че хората не се раждат равни и нямат равни възможности - общество и общности, способни да подкрепят достойния живот на всеки от членовете си: смелост да съпреживяваме и действаме, водени от уважение, солидарност и емпатия към тези, които са различни от нас;

– съзнателна раздяла със старите модели на мислене и следователно - с нефункционалните, индустриални - вече ненужни и често - вредни институции на икономическо и политическо управление, неотчитащи променената същност на обществото и възможностите му;

– включване, обезсилващо системната корупция и нейните механизми: нови – по-интуитивни и естествени, основани върху доверие в човека, институции, включващи много повече хора: “съ-създатели” на собствената си реалност;

– “власт”, която подпомага гражданската съзидателност, а не я управлява и потиска. Не куха употреба на концепции като “демокрация” и свобода , а органично зависима от гражданите система;

– система, чийто фокус е това, което ни прави щастливи хора, пълноценни личности и общества, вместо частички в една механизирана и роботизирана система, за която човекът съществува, за да й служи;

– замяна на сляпата мантра за непрекъснато увеличаваща се печалба и нарастващ БВП, с разбирането и усилия насочени към реално повишаване качеството на живота на планетата ни - човешко достойнство, здраве, чиста среда и свързани в пълнокръвни прогресиращи, иновативни общности и индивиди, развиващи пълния си потенциал.

Пътят към промяната?

Ако можем да си представим такъв свят, „измерващ“ напредъка си като отчита многопластовата характеристика на човека и природата му , основан на пълноценното разгръщане на гражданския, творческия, предприемаческия потенциал на индивида и обществата, оценяващ и пазещ благата си, значи сме способни да го създадем и заменим фрагментарния живот, демонизиращ всичко извън една единствена псевдо-демократична, псевдосвободно - пазарна логика.

По този път обаче няма пътни знаци и карта. Няма готови отговори. От друга страна има истински ултиматум да се търсят решенията. Ултиматум, поставен ни от времето и проблемите, ултиматум без възможност за преговори и компромисни решения. За да тръгнем по пътя на решенията, трябва да сме готови да учим, грешим, пробваме.

Само това ще ни позволи да създадем истински новото – нови системи, модели, идеи, които дефинират частите на този нов свят, вместо да ни оставят в ролята на доброволни маргинали, оттеглили се от възможността да променят статуквото.

Няма човек, идеология или организация, която да има всички отговори и след които да може да тръгнем послушно! Такова очакване е нереално. Отговорността за намирането на решения е на всеки от нас и на всички нас заедно.

Макар България да е фокусът на този текст, тези проблеми са споделени във всеки край на планетата и единственият начин да поемем по пътя на това предизвикателство е да признаем фрустрацията си, да я превърнем в творческа енергия и да станем част от “племето на търсещите”: да обменяме идеи, знания и опит, да споделяме и стигаме до решения заедно.

Никой няма да има “авторското право” върху иновациите на бъдещето, които една по една ще стават част от мини визиите, оформящи по-голямата.

И не – няма да има грандиозно откриване на нов свят, съжаляваме.

За да създадем искрено общество, трябва да се научим да сме искрени със себе си и другите - това означава ясно избиране на формирането на решения „Заедно със“ вместо „за“ общностите и групите, на които те би трябвало да служат.

Отдолу – нагоре се зараждат истинските нови “глокални” модели - основани на интердисциплинарност, свързана в мрежи, които предзвикват ефект на натрупване на отделните „малки“ иновации, които с времето многократно се умножават, стават осезаеми и резултатите им достигат по естествен път повратната си точка - убедителна лавина на промяната.

Така споделяме отговорност, и пълним със смисъл думата “овластявам”, от която след време, в такъв свят, не би трябвало да има нужда.

Да признаем, че не знаем – пътят към социалните иновации

Пътят към Промяната е и игра – каквато е била играта в традиционните общества – най-ефективната форма на усвояване на опит и знание и намиране на нови, а не на клиширани решения - присъствайки пълноценно “тук и сега”. Затова и само един подход – ученето, базирано на предизвикателства би бил автентичен и искрен, признавайки си, че не знаем всички отговори. Тогава “игровизацията” на социалната промяна е съвсем логичната пътека, която няма как да ни отведе на грешно място – ако сме искрени помежду си и със себе си, иновациите и новата опитност са неизбежни.

Социалните иновации се раждат, когато признаем, че не знаем отговорите на основополагащи въпроси и намерим смелост и сили да ги търсим - да тръгнем на пътешествие, в което създаваме нови модели на взаимодействие между индивиди, групи и общности. Няма универсално решение, а местни микро-решения, отчитащи спецификите на контекста, но включени в мрежи, които обменят и надграждат този опит.

Това ще отнеме време - но време, в което творим света си, вместо просто да преминаваме през него, чудейки се как по-ефективно да го изконсумираме, изядем, изсечем, претопим и, в крайна сметка – унищожим своето място в него!

Спешно е да сме много по-ефективни в разходването на общите ни ресурси – само чрез иновативни решения от общностите за общностите, да намаляваме разходите за множество неефективни социални и обществени услуги като увеличим така общностната инициатива за сметка на рутинни, скъпи решения, повтаряни от държавна и местна власт в несвяст. Просто защото решенията, взети „отдолу - нагоре“, са по-устойчиви, по-искрени, адекватни и органични.

Веднъж разработени, модели на социални иновации могат да бъдат увеличавани по мащаб и внедрявани в по-големи системи за решаване не само на локални, но и глобални проблеми. Ако си позволим промяната, с времето тези модели ще заменят настоящите институти и институции, както вече това се случва на микро ниво.

Социалните иновации не са решение на всички проблеми, не са достатъчни сами по себе си, но представляват достъпен начин на масово мобилизиране на груповия интелект в името на новите решения, които ще позволят на все повече и повече хора на планетата ни, в региона и държавата ни, да живеят достойно, осъзнато и пълноценно.

България, Балканите и Източна Европа имат шанс именно и точно сега не просто да се позиционират на световната карта на социалните иновации, а и да поведат по нов път един регион, останал във вакуума на нестихващо политическо, икономическо и етническо напрежение, като превърне тези остри несъответствия в двигател на нови решения, а регионът – в лаборатория за “глокална” промяна.